"Сичките съхранени нам легенди върху кръщението Преславскаго двора, ако и да разногласят в частните разкази, в повествователната си обаче основа са съгласни: че българите се кръстили на времето Бориса или Богора, българского царя царствуващего в Преслав във времето навизантийската царица Теодора, коя е царувала наместо сина си Михаила, който в повестността е наречен Michel III l’ivroque = Михаил III пияница, в лето 842-867 от рожд. Христова. А то кръщение станало тъй: в Солун се породили два братя, гърци (!), и те били уж от провидение избрани да кръстят българите и в иночеството си се нарекли единий Кирил, а другий Методий. Майка им, когото йоще била тяжка с едного от тях, видяла сънища боговдухновени върху бъдещото велико и свято предприятие сина си. Каква хубава легенда! Само гръцка глава може да я сплете! Защото, после евреите, тии заузеха мястото на избраний от бога народ и дух светий тях и техен язик избрал да просвети мира, като сами са безсидно разпространили и разпространяват тая глупост и за язика си, че само той язик бил евангелски язик!
… Ние щем доказа, че кръщението Преславского двора никакво чудо не е действувало, защото по тях времена чудесата бяха се веке свършили и че то кръщение е било одавно йоще приготовено: че Кирил и Методий не са били гърци, но чисти българи, и македонците българи, бивши отпреди Христа йоще по тях места, приемнали са хритиянството по-напред от гърците и кръстивши се йощ от времени посланика Павла, тии са съставили първата Христова черкова в Европа после Ерусалимская. Че бог и святий дух не са избрали гърците и техний язик да просветят мира тии и на него язик; че повечето обряди във восточната черква са се увели от българската стара вяра преди християнството, коя е била основана почти на същите начала и проч."
Из "Ключ болгарскаго язьiка" 1865 г.
