Филм за днешна България, в който няма добър герой!

 

Обидно разгулни, уродливи момичета – низши, безпътни, вулгарни.

Младостта им – нелепа, злобата – тъжна, битността им – окаяна.

Средата им – родителска, социална, учебна, приятелска – безнадеждно противна и зла.

Епохата им – упадъчна, гибелна, бездуховна.

А съвременното ни киноизкуство?

Ами, то явно се профилира и постига шедьоври в обезсмъртяване и пропагандиране на най-ниското и трагичното, безвкусното, пошлото и отблъскващо, а усърдието с което го върши заслужава възхита.

Остава ни само да бъдем пределно наивни, за да повярваме, че тези „героини“ на демократическото ни битие са жертви на нещо си, а „творците“ създали това безобразие са движени от художествен порив да отразяват „действителността“, с цел да я изобличат или променят!

Усещането, че тайно се наслаждават на тази действителност е твърде натрапчиво, за да убедят когото и да било в добродетелност или критичност.

Няма всъщност и най-малкия намек за нещо подобно.

Жалко за съвестната актьорска подкрепа.

Концепцията е жалка, а сценарият повече от посредствен.

Едно невъзпитано, арогантно и нагло момиче, с претенция за висок ум, ни е представено, като жертва на някакви обстоятелства, заради които трябва да оправдаем просташките му прояви, да оневиним комплексите му за изключителност и да сме съпричастни с войнствения характер, и грубиянския му - до себезаличаване, манталитет.

Мама я няма и кой ще замени обичта й?

Не се знае, но всеки неуспял е виновен. Карикатура е. Всеки!

Приятел, съученик, родител, учител, терапевт, директор, училище, обществото, Родината – всеки!

Виновни са. Всички.

От своя страна Умницата лъже, ругае, злобее, бие се, псува, „свири“ за пари, сводничи на съученичката си, готова е на всяка низост за кинти, НО учи английски език, рисува посредствено и мечтае да ходи в Америка, поради което трябва да й съчувстваме и да сме на нейна страна.

После забременява, продължава да лъже и извършва низ от престъпления, за които виновни са, както ви казах - всички. По-развълнувана е когато научава, че ще получи пари, за да превърне приятелката си в проститутка, отколкото когато взема решение да абортира детето си. Мама й се оказва патологична лъжкиня, американската й мечта избледнява, а българската действителност все по-ясно представя реализиран на практика и безмилостно, лъжливият американски либерал-демократичен идеал. Наблюдаваме щедро, детайлно раздипляне на повествование, в което девиантното поведение на няколко психотични подрастващи е представено, като норма, с цел тенденциозно да се напомпат проблеми от любимите на либералния - НПО сектор, за да се оправдае субсидията за производството на самоцелния филм и същевременно да се внушава и утвърждава морален и ценностен обществен разпад. „Всички сме шибани боклуци“, крещи в емоционален катарзис към финала Умницата! Крещи дълго и убедително, в крупен план срещу нас.

„Боклуци сме!“ „Всички сме еднакви, всички ще умрем – колкото по-рано – по-добре!“ Апартна реплика.

После героинята вероятно убива съученичката си (невидимо) и видимо отива да си легне при нейната майка. (На съученичката.)

Високо послание към българските деца.

Ние разбира се й съчувстваме. А сценаристката е явно съгласна. Следва песен на английски за самоубийството: „Убих себе си ту дей“, после гола фигура на момиче в ембрионална поза и финални надписи - задължително в две колони – на български – езикът на българите и на английски – езикът на мечтаещите българи.

Това е пределната цел на творенето.

На творбата, на творчеството - да убеждава достоен и древен народ в боклучивост.

Да го ругае и той сам да повярва, че е боклук.

Тази нагла, безмилостна схема за търговия с произведения на изкуството, за покваряване на посланията им (за съжаление характерна не само за киното) и за принизяване на всяко усещане за достойнство и добродетел у българите, подмени не само ценностите и проблемите на съвременното ни общество, но го обезличи, като българско - зарази го с нетипични за нашата националност явления. Приписа му чуждата урудливост и я прикърпи към нас, като наша. Натъжи, оскърби и обезвери нашите умове и сърца. Няма сред нас добър или дори свестен герой.

По-страшното е, че като самосбъдващо се пророчество – веднъж онагледена реално и достоверно, тази зловеща, извратена фантазна обсесия се материзлизира в действителната реалност, посредством подражателните инстинкти на крехката аудитория, към която агресивно и пряко е адресирана. Устата на всеки критик от моето поколение лесно може да бъде затъкната със стигмата на морализатор, нравоучител и догматик - патриотар, клет носталгик по соц-миналото, а съпротивата срещу грозотата и тенденциозното преувеличение да бъде разкритикувана или осмята, като назадничавост и назидателност.

Истината обаче, както и да бъде маскирана, си остава все същата. И няма как да не я видим и да не си я кажем. Насила ни поамериканчиха. Най-голямата ценност са ни парите. Просмукахме се с най-зловонните отпадни продукти на западните общества и сега ги разпознаваме и анализираме, като свои. И се преструваме, че ги отричаме. Не може обаче да критикуваш чрез изкуство нито едно негативно явление, двойно потвърждавайки и популяризирайки го пред обществото, като го размахваш пред очите на публиката, уж за да го отречеш. С това само го възкресяваш и мултиплицираш. Всеки студент по изкуство още в първи курс научава това. С греха не се бориш, като грешиш постоянно, взираш се единствено в него и го твориш пак и пак. С порока не се заиграваш, за да го изследваш престорено, а всъщност да му се радваш и да го разпространяваш навред. Сражаваш се с него, като показваш различни алтернативи. Ако ги няма - създаваш модели, предлагаш ценности, търсиш решения. Чрез добродетелта.

Изкуството – дори популярното, има за цел да възвисява душата и сетивата, възприятията и мисълта. Останалото е чист ексхибиционизъм, маскиран зад благоприлично творене и намазан с глазура от комерсиален шербет и либерални доктрини! Удобният тренд на пагубната коректност.

"ДИАДА" - съвременен български игрален филм.

Манифестирана деградация в чист вид!

Киното ни, като огледало и дом на порока. Като безнадеждност към младите. Като отсъствие на доброто, пустота на душата, поругание и отнемане на добродетелта.

 

Янко Лозанов

Изглежда българите избираме да живеем в мафиотска държава

Задържането на шефката на агенция „Митници” Петя Банкова е поредното посегателство срещу човек, който се е опитал да направи нещо за нашето развитие като държава. Такива хора, които си въобразяват, че България може да стане редовна европейска държава, със щастливи, спокойни и благоденстващи граждани, тук не срещат подкрепа. Независимо дали говорим за Димитър Бербатов, за Ренета Инджова или за Петя Банкова и за всички личности, които искат европейски път на развитие на България, искат спиране на кражбите и корупцията, те не са толерирани на държавно равнище, нито срещат достатъчно подкрепа от гражданското общество. Това каза и разследващият журналист Слави Ангелов в последната му телевизионна изява, че се притеснява колко слабо реагира обществото по важни обществени проблеми, колко не активни сме все още, след толкова години свободно развитие на страната.

Ама, да изчакаме обвиненията на прокуратурата, да чуем решението на съда, преди да се произнесем по казуса... Няма какво да чакаме, казусът е ясен. Контрабандни канали са създадени още по времето на социализма и покровителствани от ДС тогава, съществуват и до днес и са покровителствани от държавни служби като ДАНС и други подобни. И всеки, който застане на пътя на тези огромни незаконни средства, който се разпределят след това по съответните канали, бива отстраняван и наказван. Такъв е и поредният случай с новата невинна жертва Петя Банкова, която в момента лежи в следствения арест. Какво ли изпитва в момента тази жена, какви ли мисли минават през главата й в безвремието на затворническата стая? Помислете как ще се почувствате вие, ако ви обвинят и задържат, за това, че сте се опитали да си свършите работата. Как ще се отнасяте след това към тази държава, а и към всички около вас?

Незнам, кога най-накрая в България ще разберем, че не бива да се краде. Да разберем, че не е хубаво да се краде, каквото и да било – пари, време, имоти, касетофони от колите, или децата от другия родител. Това е една от Божиите заповеди – „Не кради.” Разберете скъпи съграждани, кражбата, както и лъжата, на пръв поглед нещо не толкова страшно, е голямо престъпление, наравно с убийството, както е казано в същите тези десет Божи заповеди.

Западното, европейското, общество се гради на доверие. Цивилизацията се изгражда върху доверие. Да, много лесно е да излъжеш такива хора, и ние тук с насмешка казваме, че са големи балъци. Големи балъци са наистина, защото те си вярват. А ние тук се лъжем, крадем се и не си вярваме. Така България се превръща в едно ориенталско блато, където никой не смее да направи нищо и ли да подкрепи някой, за да не си развали рахатя и само гледа сеира на тези, които се опитват да направят нещо. Чудесна картинка, само че не се връзва с Европа, с която не искаме да имаме граници, или искаме да имаме граници, по които да не ни спират.

С нашето бездействие подкрепяме мафията. Защото да се върна пак на Божието слово – злото иска от нас единствено нашето бездействие, иска да не му се противопоставяме. Не реагираме ли на злото, не му ли се противопоставим и то се разраства и обхваща все повече и повече. Ако искаме да има България, трябва да бъдем смели, активни и отговорни. Иначе губим България.

 

 

 

Пълното слънчево затъмнение в САЩ на 8 април и защо е тази тревога

На 8 април ще се наблюдава пълно слънчево затъмнение, което ще премине през територията на Мексико, САЩ и Канада. В Европа по това време ще бъде 8 часа вечерта, но така или иначе това слънчево затъмнение ще се наблюдава само в Тихия океан, Северна Америка и части от Атлантика.

Едно любопитно явление, каквото е слънчевото затъмнение, този път предизвика огромен интерес и тревога, по най-различни причини. За седмици се появиха хиляди филмчета и клипове в интернет, основно на английски, които предсказват катастрофа от най-различен вид, свързана с това небесно явление, припомнят се древни и не толкова древни пророчества за края на света и неща в този смисъл. Защо е всичко това?

Едно слънчево затъмнение беше любопитно явление и се наблюдаваше с черно или опушено стъкло, едно време, за радост на децата и на възрастните. Но това беше времето преди да се разрази кризата с Ковид 19, преди да започне войната в Украйна и да се заговори за глобален конфликт, преди в интернет да стартира Изкуствения Интелект, преди да се заговори за дигитална валута, която ще се въвежда повсеместно, преди под път и над път да се говори за „дълбоката държава”, която управлява процесите във всяка една държава и неща от този род, които пораждат основателна тревога. Всички тези тревоги сега намериха изражение в предстоящото слънчево затъмнение и неговото очакване.

Действително някои щати и то не целите, а само определени окръзи в източен САЩ обявиха извънредно положение, предвид струпването на по-голямо количество хора, които ще наблюдават затъмнението. Обаче това предизвика конспирации, предвид че досега в САЩ не е обявявано извънредно положение при слънчево затъмнение. Появиха се пророчества за три дена тъмнина, които ще настъпят в определен момент в човешката история, което пророчество е сравнително ново, а не пряко свързано с библейските времена. Появиха се позабравени пророчества за катаклизми от най-различен вид, като земетресения, наводнения, нашествие на скакалци и цикади, разпространение на болести и вируси. Не са подминати и мощните слънчеви изригвания, раждането и жертването на червена юница в Израел, пресъхването на река Ефрат и други явления, които в Библията се свързват с края на света. Срутването на моста в Балтимор преди седмица, което тепърва ще се отрази на американската икономика, всъщност се определя от някои като началото на лошото, което предстои.

Истината е, че глобалната комуникационна мрежа, интернет, която добре обхваща вече цялото земно кълбо, чрез всичките си сайтове и социални мрежи, канали за видео обмен и т.н. успява много бързо да нагнети емоции, тревоги и напрежение. Това тепърва ще се засилва и напрежението създавано ежедневно, ежечасно, ежеминутно от мрежата, в един момент ще стане нетърпимо и може да избие в най-различни посоки. Самият интернет ще е първото, което ще пострада при една глобална катастрофа, от какъвто и да е вид и това ще определи бъдещето на света, на различните негови региони. В някои от тях интернет може да се запази, в други да изчезне напълно, в трети вероятно ще е нещо съвсем различно. Действително има реална опасност в близките години глобализирания и днес свързан по всякакъв начин свят, да се разбие и разпадне на десетки и стотици отделни зони и то с най-различно и специфично развитие. Всъщност всеки голям катаклизъм, от какъвто и да е вид – естествен или създаден от човека ще доведе именно до това – разпръскване на глобалния свят на много парчета в най-различни орбити. А какво ще се случи оттам нататък е трудно да се каже.

Дали ще се притесняваме или не във връзка с предстоящото слънчево затъмнение е без значение. Или както се казваше в един стар виц за потъващия кораб – Спокойно, без паника, вода има за всички. Докато ние хората се веселим на поредния Титаник и си мислим, че сме велики и безсмъртни, опасност винаги ще има.

Rejoice - Jesus is coming!

 

Христос идва - радвайте се и треперете!

Законът за защита от домашното насилие позволява злоупотреба с правото

Вече няколко пъти пиша срещу така наречения Закон за защита от домашното насилие или накратко ЗЗДН. Обръщат внимание само тези, които вече са пострадали по този закон, още по точно антизакон. Но това не е достатъчно, макар че бройка на тези, пострадали от ЗЗДН нараства в геометрична прогресия. Дори това е достатъчно, за да се разбере, че има нещо дълбоко нередно в ЗЗДН.

Той е всичко онова, което не трябва да бъде един закон - позволява злоупотреба с правото, отрича равният, състезателен принцип при старт на делото, не отчита презумпцията „невинен до доказване на противното“ и т.н. и т.н. Всъщност вече нямаме човек, който има проблем със закона, а имаме закон, който има проблем с човека. Това е фатално.

ЗЗДН все по-рядко се използва за целта, за която е замислен и все по-често се използва за изнудване, за по-добра позиция при начало на разводно дело, за отмъщение и т.н. Резултатът вече е пандемичен, както казах. Едва ли не всяко второ разследване или досъдебно производство в районните поделения на МВР е свързано с този закон и неговото прилагане. Невинните жертви преследвани по този закон стават все повече и повече.

Същевременно държавата и Парламента си имат къде къде по-важни проблеми и не се интересуват от бързото разпадане на семейството, на обществото, на създаващия се хаос, които създава ЗЗДН. Безчовечните заповеди за защита, при които човек изведнъж е лишен от това да вижда детето или децата си, довеждат до много фактически и правни усложнения, довеждат до повече необмислени действия и насилие, вместо да го намаляват.

Моля ви се, мили хора, които ще влезете в следващия парламент, махнете го този закон или поне изведете децата от неговото действие. Също приемете спешно така нареченото споделено родителство в Семейния кодекс. Спрете терора и преследването срещу българските мъже, ако искате все още да има българска държава.

Какво означава православие към днешна дата и защо целият български народ е православен

Самата дума православие предава смисъла – право славя, която славя ще рече почитам, възхвалявам Бога.

Какво ни дава основание да твърдим, че ние сме тези, които правилно славим, възхваляване Бог, че ние православните сме най-старата християнска общност?

Колкото и да е странно именно днешните времена, дори повече от времето, когато българите всяка неделя са ходили със семейството си на църквата или черковата, дават ярко доказателство, че българският народ винаги е бил православен, дори и когато не го съзнава.

Православие означава да следваш простите принципи в живота, да се придържаш към изначалното устройство на света, да спазваш най-логичните и ясни обществени норми. Всичко оттук насетне е някакъв вид изкривяване, което не те прави автоматично еретик, но е възможно, чрез усилно и продължително „изкривяване“ да се доведеш и дотам. Колкото повече се отдалечаваш от първоначалните принципи в живота, от основата на обществено поведение, толкова тази опасност става по-голяма.

Цивилизованият свят днес е подгонен от такива бесове, че да кажеш вече на доброто добро и на лошото лошо, да кажеш на черното черно и на бялото бяло си е едно православие. Да кажеш, че мъжът е мъж и жената е жена, да нямаш колебания за това, какъв е физическия и какъв е социалния ти пол и има ли разминаване между тях, това към ден днешен си е чисто православие. Нещо повече – днес да пишеш на хартия, с молив или химикал, да отидеш на кино с приятели, да отрежеш дърво с трион или да свириш на китара, си е вече нещо ортодоксално, сиреч православно, понеже отвсякъде имаме механизация, компютри, интернет телефони, всевъзможни приспособления за улесняване на бита и много, много информация, а от година насам имаме и ИИ, с цялата му база данни и творчески възможности.

Немалко българи казват за себе си, че не вярват или че са атеисти. Това означава, че не вярват в Бог, вероятно не вярват в отвъдния живот и т.н. Но същите тези българи смятат, че не трябва да се краде, да се лъже, да се убива, да се пожелава имота на ближния и т.н. Смятат че трябва да се учи и да се работи, за да се постигне нещо в живота, смятат че бракът е съюз между мъж и жена и т.н. В такъв случай дори и да не вярват, както те сами казват, е възможно да са по православни и от човек, който твърди че е такъв.

Действително, за наше щастие, в тези доста противоречиви времена, на огромен технологичен напредък, но и на изпуснати от бутилката демони, българският народ проявява своята православна консервативност и трезва мисъл. Това в момента е пътят към спасението. Добре ще е към тях да се прибави и вярата, защото само тя наистина може да ни спаси.

Кой ще скочи в пропастта?

 

Европейският елит има нелеката задача да набута страните си във войната, като прати армия, но някак без да праща хора. Квантово ирационалната глупост, в която няма нищо квантово, е обзела почти всички лидери. В литературата това се нарича оксиморон. Във финансовата сфера – това се нарича добро финансово управление, пренасочващо парични потоци от болници към оръжейни заводи. В политиката бих го нарекъл действие, което поражда смърт.

Стоя и гледам вече трети ден как клетите омотани в зависимости независими лидери умуват да се набутат във война, но без да се набутват. Като погледнете този цирк отдолу (защото ние сме долу) изглежда като редица ненормалници, които стоят на ръба на пропастта, нахъсват се взаимно за скок и периодично викат „хоп“ с надеждата някой да се излъже и да скочи. Но никой не скача. След това с полу гузни очи и въздишки насрочват симпозиуми, конференции и излизат от положението като бучат украински знамена на вече откровено неподходящи места. И така до следващия път.

Лошото е, че в редицата на идиотите сме и ние, и като че ли даваме сериозни знаци, че сме топ идиота в компанията, който наистина след поредното „хоп“ може да скочи в пропастта. И защо да не го направи, като тези които взимат решението за скок много добре знаят, че самите те ще бъдат защитени, децата им също, а и сигурно вече имат по една вила на едно по-топло място, където могат да се отдадат на доживотна почивка. Или са дали такова основание за изнудване, че нямат мърдане. Казват им скачай – и те скачат.

Въпросът е, как ние нежелаещите да скачаме в пропастта да се отървем? Как да излезем от тази определено пагубна за нас ситуация?

Тук вече не говорим за повишаване цени, инфлация или недоимък. Говорим за живот.

Ако се вгледаме в репортажите, които не се излъчват по официалните ни телевизии ще видим, че с ритници и псувни в последния момент не става. Виждаме как клетите украинци ги ловят като кокошки. Жени, момчета, възрастни, млади, болни, луди – всички. Товарят ги в микробуси и ги откарват към безследното им изчезване. Точно така. Украйна не отчита убити. Тя отчита безследно изчезнали, защото за тях не се налага да се плащат обезщетения. Нали схващате, че ако вземем да изпратим един влак българчета на заколение, ще ни ги върнат само по документи и то като безследно изчезнали? Или се съмнявате?

Също виждаме, че с референдум пак няма да стане. Референдумите вече дори не си дават труда да ги анулират. Просто ги хвърлят в кофата за боклук. Кауза „Майки, които искат да спасят децата си“ също не работи. Обещавам ви и, че и с извънредни избори няма нищо да се получи.

Остава ни да се трансформираме в нещо, което не подлежи на изпращане на фронт и безследно изчезване. Всички здравомислещи хора трябва да се замислят кой точно пол искат да придобият, но преди това да проверят дали съответния пол подлежи на мобилизация.

Не че и на това европейските елити няма да намерят цаката, но поне ще има няколко месеца, докато бюрократичната машина се пренастрои на режим „изключения при защитата на еднорозите, произхождащи от задния двор на Европа“.

Надявам се да съм ви помогнал. Успех на еднорозите!

 

Емил Йотовски

сайт  fakti.bg

Альоша е един от нас

Свикнали сме с него и обичаме да се изкачим на върха, за да огледаме града, реката, тепетата. И като си помисля сега колко труд трябва за събарянето му... Защо не вложим този труд в нещо градивно? Защо хората обичат да рушат?

Един невинен войник, който си е оставил костите в чужда земя. Той самият е толкова пострадал, колкото съм и аз. Била съм бебе на 10 месеца, когато руският щаб в град Пловдив се настанява в дядовата ми къща, на ул. Мария Луиза, срещу католическата църква, а нас с баща ми и майка ми ни изселват и ни пращат в село Коматево, където дядо ми и братята му имаме стопанство и лятна къща. Баща ми беше агроном и работеше в новосъздаденото ТКЗС със съвестта на истински стопанин. Здравето ми пострада през зимните сезони в непригодната и студена лятна къща, аз още като съвсем малко дете, преди моите родители да построят нова, също в Коматево, вече част на града Пловдив.

Чувала съм често чичо ми Петър Луков, наричан френския консул в Пловдив и дядо ми Иванчо, да си говорят за „золумите“ на комунистите, но не си спомням някога да са говорили срещу паметника на съветския воин, известен като Альоша. По-късно имах проблеми и при следването в университета, именно поради неблагонадеждния и враждебен на новата социалистическа власт произход. Не ми беше разрешено да запиша докторантура... Но и това съм простила.

С това писмо се обръщам лично към кмета Костадин Димитров, към общинските съветници, към областния управител на град Пловдив, с молба да проявят разумно отношение. Паметникът наречен Альоша вече седемдесет години е част от града и се е превърнала вече в един от нас. Само като си прощаваме, а не като разрушаваме, може да вървим напред.

 

С уважение:

Венета Кирякова – град Пловдив.

 

Чухте ли по нашите новини нещо за тях? Как един не посмя да каже нещо различно от сценария. Отвратителни медии, платени, антибългарски

     Колко от вас чуха за смъртта на американския блогер Гонзало Лира?

    Американски независим блогер критикуващ режима на Зеленски и Белия дом, беше убит от украинските власти само преди по- малко от месец.

    Администрацията на Джо Байдън не мръдна пръста си за да бъде освободен. (цитатирам Илън Мъск).

    Освен Лира, в Украйна има стотици, ако не и хиляди, убити, изчезнали или умрели при неясни обстоятелства политически затворници – сред тях например известната украинска държавничка Елена Бережная, загинала при неясни обстоятелства само на 36 години.

    Тя обвиняваше новата власт, че работят за интересите на западните страни и ограбват своята страна (предсказваше сирийския сценарий) и осъди военната операция, която се провеждаше в Източна Украйна през 2014г. Тя се застъпваше за запазване на културните и икономически връзки с Руската федерация.

    По време на войната в Източна Украйна, заедно с майка си, тя създава Института за правна политика и социална защита, чиято цел е да защитава интересите на жителите на ДНР и ЛНР.

    Чухте ли по нашите новини, че по време на смъртта си е пътувала с български гражданин с автомобил с българска регистрация?

    Но не остана нито един, който да не чу за руския затворник Навални, умрял в руски затвор.

    Моята любимка, украинският депутат Елена Бондаренко изчезна през 2022 и от тогава самата аз не мога да намеря никаква информация за нея.

    Чухте ли по нашите новини нещо за тях?

    А дават ли ви случайно Евгений Мураев и неговия незаконен арест докато е действащ представител на върховната рада и абсурдното обвинение към него за държавна измяна, само защото е опозиция..

    Чувате ли разумния глас на Украйна или гледате само Зеленски и нашите платени медии?

    Как един не посмя да каже нещо различно от сценария.

    Отвр@тителни медии, платени, @нтибългарски.

Знаете ли кой е Навални?

    Той е съорганизатор на прословутите неофашистки „Руски маршове“, в които се събираха неонацисти с голи глави, крещящи анти-имигрантски и анти-чеченски лозунги? Самият Навални се описваше като националист, обявяваше Крим за руски, твърдеше, че Украйна, Беларус и Русия са едно цяло. Сравняваше чеченците и мюсюлманите с насекоми, настояваше да им се отнеме гражданството и да бъдат изгонени. Силно подкрепяше войните в Чечения. Беше против ЛГБТ общностите.

    Изведнъж всичко се обърна и той се превърна в розов либерал, борец против „корупцията“, против режима на Путин и поддръжник на еднополовите бракове. Тогава, когато популярността му спадна до 2 % и от привърженик на Путин в Чечения, той се превърна в светец-герой, „символ“, комиксов герой на атлантици и либерали.

    Особено нашите. Може би виждат в него себе си – от най-тъмните комунисти станаха най-истеричните либерали.( Daher Farid )

Евгения Борисова

afera.bg

Което трябваше да разбера разбрах, което трябваше да вида видях

Всичко, което трябваше да разбера, разбрах и всичко, което трябваше да вида, видях. Така че в този смисъл няма каква повече да искам от живота и от съдбата. В този смисъл изобщо няма за какво да претендирам или да се чувствам ощетен. Незнам дали този принцип важи за всички хора, но при мен е така.

Изобщо, няма как да кажа примерно, че искам повече пари в този живот, защото си давам сметка, че съм имал достатъчно средства да видя всичко, което трябва да видя, да отида навсякъде където трябваше да отида, и най-важното, да разбера всичко, което трябваше да разбера. 

Моя майстор, с когото работим вече пет месеца по къщата в Стария град, ми вика онзи ден: "Кога ще караме и ние такива коли и ми сочи един мерцедес, който минава покрай нас и струва сигурно 100 - 200 хиляди евро." Та по този повод ми хрумнаха тези думи и тази мисъл. 

Много отдавна не ме интересува кой каква кола кара, от къде са му парите за нея и има ли право да я кара и т.н... И това важи за всички други материални придобивки на хората около мен. Всеки сам си знае проблемите и това и какви са му грижите, какво го чака в бъдеще, какво е заслужил и какво не и т.н. Това също отдавна съм го разбрал и затова не завиждам на никого. Когато мога да помогна за нещо - помагам, когато се иска от мен да направя нещо го прави и това е.

Но дяволът си няма работа и не обича такива хора, които на никой не завиждат и затова прави всичко да ги вкара отново в завист и съмнения. Е и аз понесох много тежък удар с тази фактическа раздяла с детето и всичките дела заведени срещу мен и всички тези заповеди за защита и т.н. Злото те предизвиква да отвръщаш със зло и да влезеш в неговата игра и да те дърпа все по-надолу и колкото се може по-надолу. И е много изобретателно. Обаче играта на злото срещу теб просто трябва да се игнорира, да не и обръщаш внимание по никакъв начин. 

Но да се върна на темата и пак да кажа, че след сериозния дисбаланс нанесен ми от силите на мрака, днес отново мога отново да си дам сметка, че най-важната цел в животът ми е постигната, защото всичко, което трябваше да разбера, разбрах и всичко, което трябваше да вида, видях. И не завиждам на никой.

Ние европейците сме скромни, възпитани и трудолюбиви хора

   В сегашната международна ситуация на конфликт между Русия и Украйна, от една страна, САЩ, Европа и Русия от друга, Русия, Китай и САЩ от трета, Израел и Палестина от четвърта и т.н., ние зрителите и непреки участници в световната политика, понякога не може точно да се ориентираме. И това не е случайно, защото ние европейците сме работливи, скромни и възпитани хора.

   Честите внушения за надменността на световният политически елит, включително и европейския такъв, ни пречат да видим, че тази обобщаваща констатация не е съвсем точна. Ние европейците и от източна и от западна Европа и от европейския юг и от европейския север много си приличаме. Градовете ни са стари и многовековни, изпълнени с много история, с нови сгради и големи булеварди, но и с не по-малко прекрасни стари постройки и тесни улички. Колите ни са модерни и големи, но и малки, за да могат да се провират през същите тези стари улички. Европа е индустриална, но и земеделска и то твърде земеделска, с едни стари хилядолетни традиции в това отношение. Основният дял от европейските средства, раздавани от Европейската комисия отиват основно подпомагане на земеделието, в големият си процент, но този факт си остана непознат за нас българите, като по-нови членове на ЕС, където и досега, след повече от петнадесет години, нямаше сериозни политици, които да ни обяснят истинската същност на Европейския съюз.

   Това, което не ни обясниха нашите политици също така е, че тези империалистически и комерчески традиции, които срещаме в политиката на САЩ, Русия, Китай и т.н. са нехарактерни за европееца. Европееца е скромен, работлив човек, със своите не толкова големи европейски мащаби и със своите особености за всяка една европейска държава. Европеецът трудно вирее в САЩ или Русия, независимо дали е българин, французин, италианец или от някоя друга европейска държава. Европеецът много по-добре се разбира със своите съграждани от другите европейски държави, веднага и много по-добре отколкото с някого друг извън Европа. Понеже ние сме сходни по мащаби на нашите държави, по занятие, по култура и по разбирания. Ние много отдавна сме част от едно семейство – от хилядолетия. Затова и беше възможно създаването на Европейския съюз.

   Когато течеше приемането на България в Европейският съюз около 2006 година, председател на Европейската комисия беше португалецът Жозе Мануел Барозо. „Това ли е Европа?” казах си тогава аз, като гледах този човек. Не изглеждаше много строг и страшен, даже обратното. Да, това беше и това е Европа. И такава ще бъде. Затова когато днес ви плашат с Урсула фон ден Лайен, с Шарл Мишел и Роберта Мецола не се подавайте на тези внушения. Те както и всички около тях са едни усмихнати, комуникативни и в крайна сметка разбрани и скромни хора, готови да ви изслушат и работят за нашето общо европейско бъдеще. Не ги бъркайте с американски, руски, китайски, арабски или каквито и да е там други политици. За нас европейците, пак да повторя големите имперски мащаби и разбирания си остават малко неясни. Както и високомерието спрямо другия и неговото незачитане, нежеланието за компромис и желанието за показност. Ние европейците сме и си оставаме скромни, трудолюбиви и възпитани хора. Така изградихме нашият съюз, така и ще го запазим.

 

 

Какво ще научи светът от интервюто на Тъкър Карлсън с президента на Русия

Когато военните и цивилните жертви на двете воюващи страни Русия и Украйна наближават вече един милион души, вече не става въпрос за търсене на сензация или за чиста журналистика. Става въпрос за обществената и частна отговорност на всеки към развитието на този военен конфликт.

Има хора, които разбират, че с продължаващо очерняне на врага, раздуване на пропагандата и наливане на много пари във военния конфликт, той няма да бъде разрешен, а само ще доведе до повече страдание за всички. За всички държави по света.

Така едни от най- смелите и независими хора в САЩ в момента, като Доналд Тръмп, Тъкър Карлсън, Илон Мъск се опитват да направят точно това, да покажат, че всяка страна има своето право и основания, че продължаващото натягане и ескалация само могат да доведат до нещо много по-лошо, че и тези отсреща не са чудовища, в каквато посока работи пропагандата, а просто хора.

Именно това ще види западният и най-вече англоговорящите свят в интервюто на Тъкър Карлсън с руският президент Владимир Путин. Продължително промивани от мейнстрийма англоговорящи хора са чували досега само еднопосочна информация за това колко лоши и безмилостни врагове имат срещу себе си, безсърдечни и т.н. И сега със зяпнала уста ще видят и ще чуят срещу себе си не чудовище, а един много умерен и много интелигентен човек, какъвто е руският президент Владимир Путин, истински държавник, който защитава интересите на страната си. „Това ли е страшилището, с което ни плашат?“, ще се запитат милиони хора и ще разберат, че има нещо дълбоко нередно и манипулативно във всичко, което са били принудени да слушат до този момент. Ще проумеят, че се опитват да ги въвлекат в една игра, в нещо дълбоко нередно, с опасни последици. И естествено подкрепата, в тази посока, отведнъж и рязко ще се разколебае и намалее.

Затова е този страх на манипулаторите, на хората с големи икономически интереси от военния конфликт, защото всичко, за което са работили в последните години, за което са похарчили огромни средства, ще се спихне отведнъж и то само с едно „най-обикновено“ интервю. Затова се чуват заплахи за лишаване на Тъкър Карлсън от американско гражданство, за това че ще трябва да остане в Русия и т.н. В крайна сметка това си е негова лична работа и избор, да прецени последиците. Но всеки, който прави нещо, за прекратяване на военния конфликт в Украйна, заслужава подкрепа и адмирации.